Една криминална история, в която романтичното преобладава. Доста сполучлив резултат, по мое мнение. Но не се заблуждавайте, освен романтика в тази книга има много повече - непредвидима до последната страница мистерия; подвеждащи обрати; тайнствена личност, чертаеща тебеширени кръгове из Париж; почти алкохолизиран инспектор, отглеждащ сам два чифта близнаци + още едно дете; красив слепец, заливащ света с ирония и злобни подмятания; възрастна дама, която все се надява да намери своята половинка в живота. И разбира се - двамата главни герои.
Комисар Адамсберг до последно не спря да ми напомня за мой телевизионен любимец - инспектор Коломбо. На пръв поглед бавен, муден, неориентиран, невнимаващ, но надарен с изключителен нюх и интуиция, с които разплита случая. Обаятелна личност, която омагьосва (без да иска) всички около себе си. Тук е и океаноложката Матилд - добродушна и добронамерена личност, която се увлича от хобито си - да следи непознати хора по улицата и да си води бележки. Напълно отдадена на рибите и подводния живот; сякаш единствено там се чувства в "свои води". Образът й много ми напомняше за този на Изабел Далхаузи от "Неделният клуб по философия" на Алезандър Маккол Смит - жена, която с интерес следи случващото се наоколо и помага с каквото може. Образите са характерни и се запомнят лесно. Предполагам, че в другите книги за комисар Адамсберг ще научим още неща за тях. Хареса ми остроумието на героите, макар и да призная леко се подразних, че сякаш всеки от тях бе завършил курс по красноречие. Никой не остава длъжен на другите, а това май не е съвсем реално.
И все пак като цяло съм доволен. Авторката, Фред Варгас, не се впуска в излишни кървави детайли и криминални тънкости, а се съсредоточава върху това, което с лекота й се отдава - да изгради любопитни отношения между героите. И да гарнира всичко това с един почти вълшебен лиричен завършек.
No comments:
Post a Comment