Това доказват с постъпките си майките на Хаши и Кику. Отчаяни, уплашени, разочаровани или напълно обезверени, те извършват едно от най-жестоките деяния, които можем да си представим. Доброволно се отказват от новородените си деца, заключвайки ги в гардеробчета на гарата и обричайки ги на бавна и болезнена смърт. По чудо те оцеляват, но до края на романа читателят не може да реши дали са имали късмет, че са били открити...
Кикуюки Секигучи е по-суровият от двамата другари. Не се колебае да използва юмруците си, действа импулсивно и се опитва да възпре растящата в себе си агресия. Откривайки, че спортът му помага да избяга временно от настоящето, той се вкопчва в него като просяк в краката на изгубил се в гетото богаташ. А появилата се като по чудо Анемоне за него е светулката, която не сме сигурни дали наистина съществува или тази слаба светлинка е просто плод на въображението ни.
Хашио Мидзоучи е различен - раним, артистичен, плашлив и безкрайно емоционален. Той вярва, че изкуството ще го извади от мръсотията и ще му дари това, което му се полага по рождение - нормален и човечен живот. В опита си да развие безспорния си талант, той ще срещне Нива и тя вероятно ще му помогне да излезе от тунела на халюцинациите, в който той се е оплел.
Дали някой от двамата ще успее да се спаси?
Всичките пътешествия и любовни афери са просто като нервните пристъпи на Гъливер - колкото и да удря бетонните стени, с които е обграден, колкото и да се гневи, колкото и енергия да хвърля и изтощен, да си въобразява, че е успял, всичко е напразно - тропиците си остават непостижимо далечни.
Вместо тропиците - пустиня. Самота, изнемога и сухота в гърлото. Щастливият живот със сигурност съществува. Но за някой друг.
И о, да. Красивото, изисканото и романтичното в японската култура и бит търсете на друго място. Рю Мураками е забравил да ги включи. Безмилостно добър роман, безмилостен и добър.
No comments:
Post a Comment