"Братя Карамазови" е велик, огромен и абсолютно прекрасен роман. Убеден съм, че това е сред най-чудесните книги, които някога ще прочета, и никой не може да ме разубеди. Това е книга толкова всеобхватна, че сякаш събира целия свят в себе си. Целият свят, цялата любов и цялата мъка, които може да съществуват. Едва ли мога да кажа нещо за Достоевски, което вече да не е отбелязано и анализирано. За това съвсем простичко ще изразя възхитата си от неговото майсторство и недостижимост.
Да вземем за пример героите му. Трудно мога да определя кои са главни и кои - второстепенни, понеже всеки от тях е създаден с толкова любов и отгледан толкова внимателно, че до един ми станаха скъпи. Съдбата им те увлича, прави те съпричастен. Едно от най-любимите ми средства на Достоевски е това, че опознаваш персонажите му постепенно и постоянно. И точно както става в живота - помислиш, че познаваш някого и внезапно узнаваш нещо, което променя тази представа. Току си сметнал някого за подлец и той те изненадва с достойна постъпка, която мигом го превръща в ангел. После пак те разочарова с нещо и сякаш вече не го харесваш толкова много. Следва нов обрат и т.н., и т.н. Истински, плътни и живи герои, чийто пулс сякаш долавяш от страниците. Те са просто прекрасни. Обичат, грешат, страдат, прощават, получават прошка, колебаят се и взимат решения, за които в последствие се разкайват, подценяват важността на отделни случки, падат, получават удари, съвземат се, поемат още удари... Героите на Достоевски страдат и, струва ми се, никой от тях не живее в пълно щастие. Не се заливат от смях, а когато такъв се появява, рядко е роден от радост. Напротив - често смехът е през сълзи, истеричен, саркастичен или просто знак на безсилие.
Ах, как само ги измъчва авторът! Кара ги да вземат непосилни решения и поставя морала им на върхово изпитание. Разкъсва ги от съмнения и тежки избори, провокира ги и внимателно и последователно ги изследва. Прекрасен психолог е Достоевски. Познаващ в дълбочина човешките пориви, чувства и пороци. Оставаш с усещането, че е опитен музикант, който леко подръпва струните и се наслаждава на музикалните звуци. Струните на душата, които издават както вопли на щастие, така и стонове на болка.
Не се изненадвайте, че не казвам нищо за сюжета. Той самият е предостатъчно интересен и поразяващ, но хората, човеците, които се обичат, мразят и нараняват, дълбочината на техните отношения и чувства са това, което прави "Братя Карамазови" незабравима книга, оставаща дълбоко в мислите и сърцето ти. Завинаги.
No comments:
Post a Comment