"Телефонни обаждания" - с любов към литературата

Поредната ми вълнуваща среща с невероятните автори, подбрани в "Кратки разкази завинаги" от издателство "Жанет 45"! Това безспорно е най-литературната книга от поредицата. Защо го казвам ли? Да вземем за пример първата част - "Телефонни обаждания". 

Тук героите са: ентусиазирани писатели, чиито творби никой не иска да чете; застаряващи литературни величия, които са изгубили вяра в способностите си; обсебени маниаци; критични рецензенти, страдащи от угризения на съвестта; и за десерт една странна история с криминален привкус. И това е само в първите около 70 страници. В тези първи разкази Роберто Боланьо пише с любов, внимание и търпение за тези герои, които са се потопили в бездната на литературата и без нея губят собствения си смисъл. Тук преобладават не случките, а мислите; не действието, а отношенията, терзанията и съмненията.

Във втората част ("Ченгета") напрежението се покачва. Намесват се руски мафиоти, чилийски полицаи и леко комични криминални сюжети. Историите се разказват основно от потърпевшите и е странно удоволствие, което изпитах, проследявайки горчивината, с която са свързани всички тези спомени.

В "Житие-битие на Ан Мур" (част 3) историите са страстни, драматични и обхващащи цели десетилетия от нечий живот. Особено в едноименния разказ Боланьо е успял да разкаже толкова много за едва 30 страници, че направо да ти се завие свят. Огромно удоволствие ми достави стилът му в тези заключителни редове на книгата - сбит, но същевременно подробен; обстоятелствен, но без излишни многословия; документален, но и житейски интригуващ. Без съмнение този разказ е фаворитът ми от "Телефонни обаждания".

Не е особено трудно да се усети колко начетен, опитен и талантлив разказвач е Боланьо. Редовете на разказите му са изпълнени със смисъл и самата подредба на думите и изреченията ти носят наслада. Чудесен автор, поредно отлично попадение на литераторите от "Жанет 45".