Monday 12 May 2014

"Събрани съчинения" за страха



"Събрани съчинения (и други разкази)" започва с чудесен предговор от Хуан Роденас. Благодарение на испанския поет и литературен критик научаваме любопитни подробности за творчеството на Аугусто Монтеросо, които ни подготвят за предстоящите разкази, както и за темите, над които те ще се разпрострат. Освен споменатото в тези редове, бих допълнил, че не може да се пренебрегне темата за страха и несигурността - заложена в толкова много от историите.

Сборникът започва с ловеца на глави Пърси Тейлър и странния нов бизнес, с който той се захваща ("Мистър Тейлър"). Бизнес, в който търсенето става толкова голямо, че не може да се покрие от доставчиците. Без да издавам за какво става въпрос, ще споделя, че ми допадна иронията в края, когато отдадеността на Пърси към неговата "рожба" и страхът, че с нея е свършено, води до абсолютно най-крайната възможна постъпка.

Следва история за човек, който се бои, че личният му живот достига до прекалено малко хора ("Един на всеки трима"); двустраничен разказ без пунктуация, който се чуди дали не е по-добре незавършеното да си остане такова ("Довършена симфония"); президентска съпруга със страст към рецитирането и стаен ужас, че може и да не бъде разбрана и оценена ("Първа дама").

Два разказа искам да отлича специално. Този за "писателя" Леополдо ми е един от любимите заради симпатията, с която е обрисуван от Аугусто Монтеросо, както и заради трепета, с който заедно с автора следим дали този ентусиаст най-накрая ще успее да завърши някое от собствените си творби ("Леополдо (Неговите произведения)"). Скривайки се зад своята педантичност, Леополдо всъщност живее с ужаса, че разказите му няма да са изпипани достатъчно и ще бъдат разгромени от критиката.

"Диоген също" е другият ми фаворит, в който са оплетени взаимоотношенията между майка, баща и техния син. А, да, и добродушното им куче Диоген. Гледните им точки се преплитат и сливат и в един момент не можем да разберем съвсем ясно кой е отговорен за драматичните събития, които ще се случат. А има ли изобщо такива събития? Много добре написана история, която звучи особено психарски.

Продължаваме нататък и ето го и бащата ("Концертът"), чиято дъщеря е талантлива пианистка, а той не смее да признае, че не разбира нищо от класическа музика и се чуди дали животът им се е развил в правилната посока. Неизвестна актриса пък плахо преодолява страха си от публични изяви ("Не искам да ви лъжа") и държи комична, разпиляна и същевременно тъжна реч за избягалите й мечти.

Сборникът завършва с разказа "Събрани съчинения" - логично и в него прозира темата за страха - от поощрението и критиката, от изявата и себеизразяването.

Цялостното ми впечатление от книга номер 9 от поредицата "Кратки разкази завинаги" е, че историите звучат минорно и не лъха особен оптимизъм от тях. Героите са плашливи, комплексирани и скрити в себе си. На повечето от тях им се предоставя възможност да направят крачка напред, но малцина няма да се спънат в опита си... Странен, но приятен за четене сборник, който в стотина странички не само е развил множество различни истории, но и го е направил с чудесно стилово разнообразие, което носи удоволствие. Книга, която освен всичко споменато до тук, определено се различава от другата творба на Аугусто Монтеросо, издадена на български - "Черната овца и други басни".

  

No comments:

Post a Comment