Най-странното е, че тяхната връзка не изглежда толкова шокираща, колкото е примерно при "Лолита" на Набоков. Напротив - приключението им из Щатите е по-скоро леко, забавно и навяващо симпатии. За какво говоря ли? Вярно, май започнах отзад напред. Тогава ще се поправя. За "Цветя за Зоуи" иде реч.
Нашият човек (Ричард) остарява. Направо вече си е остарял и в това няма нищо странно. Всички ще го направим някой ден, ако е писано. Да не си помислите обаче, че жаждата му за живот се е изпарила с годинките! Нищо подобно - духът му е все още млад като на абитуриент и макар тялото да не е способно да издържи всички волности, той все пак решава да го тества. Поздравления за това! Мнозина се примиряват със "старческата немотия" още щом зърнат първите си бели коси и изпускат куп интересни възможности. В книгата май не се споменава дали Ричард е с прошарена коса, но по-важното е, че той не иска да намали темпото и се впуска в преследване на една мечта - да се озове в Канада. Много път, спор няма. Много магистрали, много скука, много еднообразие... Ама не! Защото се появява 22-годишната Зоуи, която буквално го кара да са чувства като тийнейджър - да благодарим на неизтощимото й либидо за това. Това е само началото - няма да разказвам за лаконичните разговорите с дъщеря му, нито за Джон-Джон и колоритното му семейство, нито за шантавите премеждия, които сполетяват странната двойка по време на дългия път. На това ще се насладите сами. Аз обаче ви обещавам, че ще се забавлявате!
Някъде прочетох, че "Цветя за Зоуи" е малка перла. Не съм специалист по скъпоценни камъни, за това ще оставя на вас да прецените. Но книжката на мен ми хареса безусловно. Толкова забавна, с такова приятно чувство за хумор, че страниците преливат една в друга и историята нито за момент не доскучава. Жалко само, че е толкова кратка... Поздравявам авторката Антония Кер, която е още много млада и вероятно тепърва ще ни предложи други интересни истории. Очаквам ги с приятно предчувствие.
No comments:
Post a Comment