Лесно е да се заблудиш, че "Лятна детективска история с таралеж" е обикновен хумористичен сборник, чиято единствена цел е да носи безоблачно забавление и неусетно отлетели 2-3 часа. Едноименният мини-роман (или по-пространен разказ) заема почти половината от и без това не особено тлъстата книжка (целият й обем е ни повече, ни по-малко от 176 страници).
Хуморът на Деян Копчев бързо ме спечели. Колоритен частен детектив (в ролята - чешита Чичин!), напълно осъзнаващ собствената си обикновеност, приема странна задача, която ще издуе платната на отънелия му портфейл. Нищо по-лесно - палиш колата (бензинът е платен), отваряш прозорците и газ към морето. Забутано морско градче/селце на име Кестен те очаква - ще се наслаждаваш на спокойствие, отмарящи гледки и кипваща кръвта девойка. И ще ти плащат за това. А да, и ако се сетиш, ще разпитваш местните дали са виждали немъртви да се мотаят наоколо. Хей, и за малко да забравя - таралежите са новите най-предпочитани домашни любимци. Кротки, привързани към стопаните си и даряващи ги с обилно количество натурална тор. С нея можеш да зарадваш градината си или да омърляш дрехите си - твой избор.
Малко ми докривя, че историята приключи толкова бързо. Според мен имаше всички предпоставки с лекота да бъде доразвита до самостоятелен роман, който със сигурност щеше да е сред най-веселите, който съм чел напоследък. И докато мислено мрънках и негодувах, по инерция продължих със следващите разкази. И тук бях истински впечатлен.
След 4-5 от тях напълно бях забравил за недоволството си и с огромно нетърпение започвах история след история. Оказа се, че "Лятна детективска история с таралеж" е много по-смислена и ценна книга, отколкото първоначално очаквах. А удоволствието от четенето беше усилено от прекрасния стил на Деян Копчев.
Освен споменатия и наречен от мен мини-роман, в сборника са намерили място още 12 разказа, които внезапно и честно ме спечелиха. По стечение на обстоятелствата (или по-вероятно по мой избор) в последните 2-3 месеца чета единствено книги с разкази, за това мислих, че вече съм им се наситил. Но не - ето това ми липсваше - истории, дело на роден автор, случващи се около нас, звучащи ни подозрително познати и освен това изградени с любопитни обрати, радващи ни като читатели.
Мога да отлича "Разходка", "Лора", "Възпитание" и "Чорапогащник". В края им изражението ми преминаваше от силна изненада в самодоволна усмивка - чудесно написани - умно, стилно и без нищо излишно в тях. Със сигурност ще ги препрочитам, защото това действително е много силна майсторска проза.
Този сборник с разкази е чудесен. Приятна книга, която някакси е успяла да бъде хем лековато забавна, хем литературно стойностна. Поздравления за Деян Копчев и за Deja Book за попадението!
No comments:
Post a Comment