Прозаични или "Прозрачни неща"?

 Имайки предвид, че съм чел единствено "Лолита" (и то преди 7-8 години), трудно мога да кажа, че Набоков ми е любим писател. По-скоро ми е интересен - очевидно е автор, който търси ярката провокация и няма нищо против да скандализира читателите си. Аз, като читател, избягващ безмозъчните книги, съм склонен да му се доверя и да видя какво ще ми предложи. Ето защо реших да прочета "Прозрачни неща".

Книгата е тънка и странна. Близо седмица след прочитането й все още не мога да я оценя и да я сложа в някаква категория. За това и няма да го правя. Ще споделя обаче впечатленията си.

Уж в центърът е историята за странен литературен агент, който се бои да прави нещата, които иска, но пък за сметка на това върши други, които не трябва. Това солидно вътрешно противоречие прави ежедневието му непредвидимо и напрегнато. Няма власт над това, което му се случва, и малко прилича на страничен наблюдател на собствения си живот. Веднага искам да направя следната уговорка - не се подлъгвайте, че сюжетно се случва кой знае какво. Събитията се броят на пръсти, но тук се появява стилът на Набоков, който се опитва да запълни празнотите и неяснотиите. Чрез дълга серия от спомени, размисли и будни съновидения авторът ни вкарва в съзнанието на нашия герой и в един момент успях да се изгубя в него. Леко плашещо е, когато всичко изглежда толкова неподредено. Подобен роман може да подейства дори леко оптимистично - "Е, моите проблеми май изглеждат несериозни, я да го давам по-спокойно". Това ще го отнеса към плюсовете на "Прозрачни неща". Нещо, което ме изтормози, са тези дълги, почти безкрайни изречения, които се проточват като пътнически влакове. Въпреки че всяко едно е добре структурирано само по себе си, сякаш "вагоните" ми дойдоха в повече. Дано ме разберете. Ама какво да ги правиш, това са те руските класици (макар и по-съвременни в нашия случай), които се чувстват длъжни да демонстрират отличните си речникови и синтактични фокуси. Моя колежка, рускиня, сподели, че в руските училища този пространен изказ е умишлено търсен и носи червени точки към разказвателните ти способности. Но да не се откланям прекалено.

Всъщност почти приключих. "Прозрачни неща" определено няма да се хареса на всеки. На някои ще им се стори скучновата, на други - претенциозна, на трети - може би любопитна. При мен се случи по малко и от трите.