Вихър от мечове, съдби и болка

Ние сме кукли, танцуващи на конците, дърпани от онези,

които са дошли на този свят преди нас, а един ден

собствените ни деца ни взимат конците и започват

да танцуват вместо нас.

Велика трета част на един гигантски епос! Сурова, мрачна и завладяваща. Започвам толкова конкретно, но няма друг начин - "Вихър от мечове" е много повече, отколкото очаквах. А Джордж Р.Р. Мартин е просто гений - колкото и да е трудно, той продължава да надгражда над собствения си стил и да бъде все така изобретателен. Въображението му и страстта към детайлите сякаш са безпределни - пее песни с различни гласове, разказва приказки с майсторска увлекателност, твори легенди, които изумяват - всичко, което е необходимо, за да те държи на нокти през цялото време. 

Нощта е тъмна и пълна с ужаси, денят е ярък, красив и пълен с надежда. Едното е черно, другото е бяло. Съществува лед и съществува огън. Омраза и любов. Мъжко и женско. Болка и наслада. Зима и лято. Зло и добро. Смърт и живот. Противоположности навсякъде. Войната е навсякъде.

Третият том определено е по-мрачен от предшествениците си. Хуморът тук е тъжен - нерядко породен от мъка и неприкрит гняв, от безсилие и обида. И тъкмо щом любимите ни герои се примирят със съдбата си, се оказва, че тя още не се е примирила с тях. Джордж Мартин е безмилостен към всички важни персонажи - изпраща им изпитание след изпитание, тежки загуби, кара ги да почувстват разкаяние и да открият доброто в себе си. А цената, която плащат, е почти непоносима - губят близки, губят приятели, губят части от себе си... Гневът на боговете е предизвикан от вълните насилие и безчинства, а изкуплението ще се стовари върху тях под формата на нови беди и загуби. Гладът и мизерията озверява хората. Обезчовечава ги. Прави ги подли и егоистични. А нима това не е заложено в същността на човек - да поставя собствените си интереси пред всичко и всички? 

И тук сред цялата жестокост на реалността, се появява любовта - нелепа, неочаквана и плаха. Появява се като стимул за живот и вяра, че всичко е преодолимо, ако има с кого да споделиш горчилката в живота си.

Магичното се появява все по-смело и удобно се настанява насред суровата действителност. Настава едно прелюбопитно съжителство между двете - надмощието е поделено. Иронично е как най-слабите и най-плашливите в доста ситуации се оказват единствените достойни за велико дело или саможертва.

Ще станете свидетели на куп важни и преважни моменти - една червена сватба, една златна сватба и един не дотам справедлив съд. Събитията, които се случват там, са така шокиращи, че дават съвсем нов ход на цялата история. А последните няколко изречения е трудно да се опишат - брутални, изненадващи и повече от фрапиращи. Предстои много любопитен "Пир на врани". Вече разполагам с 1000-страничен пропуск за него и можете да разчитате, че ще ви разкажа с огромно удоволствие какво съм видял там. 

Съвсем умишлено не разкрих нищо конкретно около събитията в книгата. Защото заслужавате да изпитате изненадата и насладата, които сам изпитах.

И накрая - за първи път го казвам, но трябва да се знае - вълшебен превод на Валерий Русинов! Стилът е цялостен и запазен в най-малки детайли, а разказът върви гладко като планинско поточе. Поздравления!