Неумолимо добър писател

   Винаги ми е трудно да пиша за книгите на Иън Макюън. Все едно да опитам да облека целия живот в няколко изречения. Почти невъзможно е да сграбчиш всички нюанси, да ги потопиш в собствените си възприятия и да ги поднесеш на читателя в що-годе разбираем вид. Направо ме побиват тръпки от майсторството на този човек. В "Неумолима любов" му трябваха само 4-5 страници, за да ме въвлече толкова навътре в съзнанието на Джо Роуз, че след това до края почти изцяло успях да се асоциирам с него. Макюън умее майсторски да поставя героите си в ситуации, в които психическата им устойчивост е подложена на огромно съмнение, най-близките им постепенно губят доверие в тях и с най-големите си кошмари (появили се внезапно като сърдечен удар) се налага да се справят сами. 

   Не четете анонса на гърба на книгата. Намирам за доста е тъпо и нечестно решението на издателите да разкажат толкова много, че да зачеркнат с лека ръка интригата, пораждаща се в продължение на първите 50 страници, ако не и повече... За това и аз избягвам да говоря за сюжета в ревютата, които пиша. Авторът е положил педантични усилия да изгради цялата история частица по частица и за това читателят заслужава да я получи по подобен начин. Всичко друго са ненужни никому преразкази.

Препоръчвам съвсем искрено книгата на всеки, които търси интелигентно четиво, което разравя в дълбочина човешките мисли и състояния и ни показва колко е тънка границата между истината и лъжата. А развитието в отношенията между Джо и Клариса е предложено в такава детайлност, че трудно можеш да допуснеш, че историята е измислена. Все едно Иън Макюън е закачил по един микроскопичен диктофон в съзнанието на двамата, успявайки да улови всяка на пръв поглед нищожна мисъл, бликаща в различните ситуации.

   Преди време изразих възхищение от "Дете във времето", преди това за два дни бях прочел "Почивка в чужбина" и "На плажа Чезъл". Иронично или не, от издадените на български негови книги, не съм чел най-добрата му - "Изкупление", която впечатлява еднакво и читатели, и филмови зрители (прекрасна адаптация на Джо Райт от 2007г., донесла един Оскар и още цели 6 номинации). Но сега имам план - сдобивам се със "Събота" и чак след нея ще се отдам на безспорния му шедьовър. Велик автор, който за щастие е наш съвременник, което значи, че можем  да тръпнем в очакване на следващите му перли.