Червеният пратеник. Червената комета. Факела на Мормон. Червения меч. Опашката на дракона. Кометата на крал Джофри. Драконов дъх. Кървавата звезда. Всеки тълкува по свой начин изгрялата в небето кървавочервена комета, надявайки се тя да бъде предвестник на собствения му триумф. Но както се досещате, стигне ли се до война, винаги има губещи... Нещо повече - имало ли е някога война, в която само едната страна да кърви?
Втора част от епоса "Песен за огън и лед" на Джордж. Р.Р. Мартин - "Сблъсък на крале" - е още по-шеметна и завладяваща. В началото постепенно набира скорост, оставяйки време да си припомним старите герои и взаимоотношения, но след това те помита толкова мощно, че не искаш да идва краят. Битките зачестяват, опожарените територии се множат, а все повече герои ще видим за последен път... Освен това сюжетът е обогатен с нови места и нови претенденти за слава - Домът Грейджой, Планински рай, Тясно море. Безмилостни действия, жестока сеч и шокиращи предателства! На няколко места буквално зяпвах от изненада. А на всичко отгоре Джордж Мартин ни подарява и един чудесен двоен обрат, за който само мога да му благодаря. Извинявайте, но спойлери няма да давам :) Ще ви оставя сами да откриете какво имам предвид. Струва ми се, че описанието на атмосферата е станало още по-живо и опияняващо. Напрежението е толкова осезаемо, че например при сцената с една горяща плевня около мен сякаш се разхвърчаха огън, слама и трески. Същевременно обстановката отвъд Вала е на обратния полюс - сурова, хищна и отчайваща. На Джон Сняг му предстои да вземе някои съдбоносни решения...
Споменах появата на нови герои, но нека не забравяме и вече добре познатите ни! В "Сблъсък на крале" научаваме безброй важни неща за тях, образите им се развиват, а смъртта им ни натъжава още повече. Най-колоритният образ в цялата книга е Теон Грейджой. Малко изненадващо, но на него му е предоставена по-голяма важност за действието, отколкото си представяте. Забърква се в такива противоречиви ситуации, че в края се зачудих дали въобще е наясно кое защо върши. Но пък е забавно - спор няма. Не искам да пропусна и чудесния Тирион - един от най-любимите ми книжни герои. Интелигентен, изобретателен и изключително остроумен, кривокракият мъник има пълните ми симпатии.
Като споменах джуджето, та се сетих. Тук е моментът да сложа една червена точка и да спомена за изящно представената еротика в поредицата. Би било тенденциозно да пропусна този момент от повествованието. Похотливецът Теон и Тирион сякаш водят задочен дуел кой ще ощастливи повече жени в кралството. И докато Дяволчето сякаш в един момент се кротва и бива верен на своята, хм, дама, то ръцете на Теон са развързани и гледа да вършее във всеки удобен миг. А тези пиперливи моменти са описани деликатно и с чудесно чувство за хумор от автора. Онагледявам: "Иззад една от затворените врати се носеха пъшкания и писъци на удоволствие, кикот и шепот се лееше от друга. Патката на Тирион щръкна и се залепи на връзките на гащите му..." Много се смях на това описание. И така, затварям червената точка.
Четете тази поредица! До момента са издадени 4 книги на български (а ноември предстои и появата на N5!), което поне за известно време ще задоволи жаждата ви за приключения, достоверни образи и магичност в напечените моменти. Аз лично преоткрих увлекателните четива и съм повече от нетърпелив да посегна към 1000-страничната тухла "Вихър от мечове".
О, без малко да забравя да надникна в кухнята. Какво ли ще похапваме днес? ...започна се с киснати в гъсто вино круши и се продължи с малка пикантна риба, осолена и хрупкаво запечена, и с млади скопени петлета с пълнеж от лук и гъби... и грамадни дървени подноси, огъващи се под тежестта на сърнешкото месо, задушено с бира и ечемик. Горещ пай с раци, пикантна каша и топени в масло пъдпъдъци. Пустите му пъдпъдъци...
No comments:
Post a Comment