Човекът от Пекин

Оказва се, че колкото и да се предпазваме от неприятности, злополуки и прочее нещастия, това все е недостатъчно. Ето, ако питате Биргита Руслин (главна героиня в криминалния роман на Хенинг Манкел), тя с лекота ще ви убеди в тази теза. Всъщност, повече от нормално е да бъде убедителна - все пак е една от водещите съдии в Швеция и е длъжна мнението й да бъде добре обосновано. Но това не е важно. От значение е, че от любопитство и желание да помогне, се забърква в такава каша, че едва не губи главата си. Буквално, нали. Е, така е, всички знаем израза: "Любопитството уби котката". Не че Биргита е кротка като домашен любимец. Дори напротив - напуска уютния си дом и се отправя на дълго и опасно пътуване, което ще донесе повече въпроси, отколкото отговори. Възможно ли е да има връзка между брутално клане в шведско селце и космополитната столица на Китай? Това се надява да научи тя, докато се лута между спомени от младежките си години и реалността, с която се сблъсква.


Според статистиката Хенинг Манкел е сред най-успешните шведски автори и притежава способността да превръща всеки свой роман в световен бестселър. Аз обаче повече се разочаровах, отколкото се впечатлих от "Човекът от Пекин". След като съм чел прекрасните криминални романи на Стиг Ларшон и Камила Лакберг, очевидно съм свикнал с високо ниво на писане. Стилът на Манкел е приятен и четивен, но историята изглежда, че крие повече потенциал, отколкото той е успял да разкрие. И, честно казано, имаше едни дълги полу-исторически, полу-ретроспективни моменти, свързани с Китай, които категорично ме отегчиха. Когато чета интересна криминална история, последното нещо, което очаквам, е да се забавя изкуствено действието с разказ в съвсем различна посока. Може би някой ще оцени този похват, но това определено не беше по мой вкус.


Художественото оформление е страхотно, за което искам да поздравя изд. "Колибри". Преводът също е чудесен, а корицата е толкова красива, че все още не мога да й се нагледам. Браво!