Saturday 29 June 2013

Един по-добър Етгар Керет в "Момичето на хладилника"


    Помня усещането, което остави в мен "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог". Остри и директни разкази. Свистящи куршуми, които винаги уцелват, където трябва. В "Момичето на хладилника" стрелбата отново е изключителна, трудно можеш да останеш неуязвен от авторовата канонада. Този Керет е по-добър. Или вече го разбирам повече. Някои от разказите ми допаднаха толкова много, че ги препоръчах на приятели, които кандидатстваха в Натфиз. Един от задължителните материали е проза. Съгласиха се, представиха се с Етгар Керет и ги приеха. Класика. 

   Абсолютният ми любимец - "Прасенце-касичка", наречено Марголис. Един от най-прекрасно написаните разкази, които съм чел. Малко бижу е тази история за детенце, което се привързва към Марголис и с мъка спасява живота му от прагматичния си татко. Три странички, които с кеф препрочетох. 

   "Мехурчета" пък е кратка шантавелщина, заредена с куп вътрешни гласове в не до там здравия мозък на женен мъж. Харесах начина, по който е разказана "Картината", "Сто процента" е депресарски, но много въздействащ разказ, "Замръзванка" рови в главата на не особено задоволен сексуално индивид, придобил странна дарба, "Добри намерения" звучи кинематографски и наистина тече като на филмова лента - изчистена и любопитна история... И още, и още.

   Етгар Керет отново не се бои да покаже, че много хора са нещастни. И могат да имат всевъзможни причини за това. И че това не е срамно. Нито осъдително. И че те също заслужават да бъдат изслушани. И че всяка чудата човешка история може да бъде интересна, ако се отнесем с обич, толерантност и внимание към нея. И той го прави. Хуманно, оригинално и забавно.

   Благодарение на Жанет-45 не само открих понятието "кратък разказ", но с всяка следваща книга все повече обиквам този жанр. Прочел съм 4 книжки от поредицата, още толкова ме чакат. Май започвам да се пристрастявам. Че и още един Керет ме очаква. Чудесно.

No comments:

Post a Comment