Sunday 30 November 2014

"Убийци на фазани", жестокост и възмездие



Колкото повече чета скандинавските майстори на криминалния роман, толкова повече нюанси в този жанр успявам да открия. Намирам големи сходства в стиловете им, но и неизбежните различия, които ги правят индивидуално запомнящи се. Постепенно в читателското ми съзнание думата "крими" започна да придобива допълнителни, обогатени значения. Вече не я свързвам задължително и единствено с "леко четиво; идеално да мине времето, ама няма да е фатално, ако го пропуснеш". 

От топлотата, с която Камила Лекберг обгръща героите си в "Ледената принцеса" и "Проповедникът", през обилните исторически препратки, включени от Хенинг Манкел в "Човекът от Пекин", вземайки с нас алкохолизирания, но симпатичен инспектор Хари Хуле от романите на Несбьо и неизбежно стигнем до гениалната трилогия на Стиг Ларшон "Милениум", всеки от тези автори се опитва да допринесе с нещо свое за развитието и обогатяването на крими жанра. Същото прави и Юси Адлер-Улсен.

"Убийци на фазани" е вторият му роман, издаден на български от ИК "Емас", след "Жената в капан". Юси е датчанин с впечатляваща популярност и носител на над 20 книжни номинации и награди. Автор на повече от 15 романа (някои от тях филмирани), няколко текста за театър, исторически трудове и пр. Респектираща визитка, но сравнително непопулярен у нас автор. "Убийци на фазани" дава стабилна заявка да промени този факт.

Романът е лишен от всякаква романтика - тежък и суров, но увлекателно описан. Среща ни с изверги - изпълнени с агресия и изпитващи безкрайна наслада от насилието. Използвайки социалните позиции, които са успели да си извоюват, петима мъже и една жена години наред успяват да прикрият садистичните си изстъпления. Това за дълго време ще остане ненаказано, но възмездие в крайна сметка ще има. Един от тях ще наруши задружността и сплотеността на този дяволски екип и голямото надхитряне ще започне.

Централният образ (и същевременно най-интересен за читателя) е този на Кими. Млада жена, която до средата на 30-те си години успява да преживее тежка поредица от нещастия, предателства и посегателства срещу нея. Това неизбежно оказва влияние на психиката й и стаените в тялото й болка и агресия стават невъзможни за удържане. На мен ми беше много трудно да определя дали й съчувствам напълно или пък смятам, че и тя заслужава да бъде заклеймена за действията си. Може би, както става обикновено в живота, впечатленията ни за хората се променят спрямо конкретните обстоятелства.

Юси Адлер-Улсен си служи основно с ретроспекции и спомени на героите, за да ни разкрие детайли от миналото, които постоянно променят хода на действието. Не бих казал, че романът се движи с особено бясно темпо, но такова не е и необходимо. За сметка на това от самото начало става ясно, че щастливият финал би бил абсолютно неуместен в тази история. И такъв липсва. С което авторът рискува - "Убийци на фазани" може да се стори прекалено тежък за някои читатели, които не са свикнали с безмилостните описания. Нищо обаче не е пресилено или умишлено изтъкнато, за да прави впечатление и да шокира. Насилието не е самоцелно, а тъжен факт, който ни припомня, че животът може да бъде и суров, а травмите от детството трудно могат да бъдат изкоренени и преодолени.

Заместник комисарят Карл, натрапената му асистентка Росе и симпатичният сириец Асад са главните действащи лица, на които ще се наложи да разплетат една плетеница от лъжи, насилие, манипулации и жестокост, успешно прикривана повече от десетилетие. 

Юси Адлер-Улсен пише лаконично - не преекспонира излишно фактите и не ни затрупва с ненужни подробности. Вместо това ни поднася данни, събития и последствия, като изводите и техните нюанси остават за нас. А размислите продължават и след края на книгата. 

No comments:

Post a Comment