Елате под "Дървото на Вси светии"!

Свят, гасни! Листо, гори!

Трева, умри! Дърво... лети!

 

Псст! Здравейте, приятели! Казвам се Рей. Извинявайте, че шептя, но се боя думите ми да не стигнат до неподходящи уши... Слушайте, нямаме много време; трябва да побързаме. Елате с мен! Хайде! Защо се колебаете? Осем момчета в шантави костюми вече потвърдиха, че ще дойдат. От какво ви е страх? Нали сами ме попитахте какво представлява Деня на Вси светии... Ще ви разкажа всичко, само ми се доверете!

Ще пътешестваме, това ви обещавам. Но не взимайте много багаж - няма да ви трябва. Пък и така или иначе ще изпада докато летим... Какво? Не съм ви споменавал, че ще летим? Но то се подразбира - как иначе ще стигнем до всички тези страни. 


О, щях да забравя! Ето маршрута, който съм ви подготвил: първо ще се понесем към Неоткритата страна; ще се хванем за опашката на гигантско хвърчило! Ще ви покажа египетските мумии. Само стискам палци да не се изгубим из древните пирамиди, от доста време не съм бил там и съм позабравил как се излиза от лабиринтите... Ако се справим, ни предстои дълъг път, пардон - полет.  От пещерните хора до египтяните, от римляните до английската нива. Ще видите как местните съвестно и почтително изпълняват задълженията си към мъртъвците. О, да, уважават ги и навсякъде има ден, в който им поднасят свои дарове - храна на гробищата, лакомства по перваза... Но това ще го видите. А, само да вметна - ако не понасяте хлебарки, бълхи, пиявици и всякакви скачащи и хапещи гадинки, май ще е по-добре да останете тук. Предстои ни гнусничка среща с хиляди от тях... Ето, някои си тръгват. Останалите - с мен! Искате ли да видите вещици, момчета? Старици, страшни бабички, заклинателки, черни магьосници, демони и дяволи? Ще ги има, момчета, на тълпи, на рояци. Отваряйте си очите и гледайте добре.

Накрая ще стигнем в прелестното Мексико. Бил съм там десетки пъти и, повярвайте ми, не мога да му се наситя. Ще ви покажа как се празнува там Денят на мъртвите и вие просто ще онемеете от възхита. Стотици гробове. Стотици жени. Стотици дъщери. Стотици синове. И стотици по стотици хиляди свещи. Цялото гробище е рояк от горящи свещи, сякаш всички са чули за някакво Велико събрание и са долетели, за да накацат, да светят върху камъните и да осветят кафявите лица и тъмните очи, и черните коси.  И лакомства, лакомства, лакомства!

Бихте ли познали? Такова щастие, такава радост -

момчета да поглъщат мрак, с нощ да вечерят?

Що за наслада! Хапка хапни!

Дъвчете захарни сладки глави!

И така, до след малко. Среща - знаете къде. Не? Ох, "Дървото на Вси светии", разбира се. Онова - окиченото с хиляди горящи тиквени фенери, ще го познаете. След малко, когато гъст мрак се спусне над тези гори, моят човек (чудакът със странно име - Покровгробен) ще ви посрещне там.

А до тогава... Разходете костюмите си наоколо.

Пакост или лакомство?