Friday 9 December 2011

Без кръв



Едно и две. Двама души. Два мига от живота. Кратки и същевременно безкрайни. Мимолетни и по своему вечни. Опрощаващи и никога незабравящи. 

"Без кръв". Толкова е кратка тази история, че отнема не повече от час да се прочете. И толкова плътно въздействие носи, че сякаш си бил потопен в нея часове наред... Алесандро Барико е писател, който знае как да разказва по свой свеж и оригинален начин. Чисто и конкретно. Не са му нужни физически описания на героите - маха ги. Период от 50 години не му е потребен - премахва го. И остава същината.

Някъде някога трима мъже убиват един баща и сина му. Дъщеричката оцелява, но защо? Милост ли е това или наказание? Може би и двете. Изгаря ли я мисълта за мъст или е намерила прошката в сърцето си? Може би и двете. Обречена ли е на самота или душата й ще удовлетвори копнежа си за обич и споделеност? Може би и двете. Барико деликатно поставя въпроси, но ни оставя сами да си отговорим. Дава ни шанс да изберем, вместо да ни натрапи мнението си. Да почувстваме, да станем съпричастни.

Свежо, завладяващо и приятно. Така ми повлия тази история.

No comments:

Post a Comment