Monday 28 April 2014

"Асамтой" е удоволствие



Етгар Керет ме изумява. Всеки път. И все по различен начин. Първо ме изненада с това, че благодарение на "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" въобще обърнах внимание на този непознат за мен жанр - кратки разкази. Интересът покълна, мина през провокативното Момиче на хладилника и логично доведе до моментния си пик - "Асамтой". Силен, впечатляващ сборник. Съдържащ толкова много красиви текстове, че държа да спомена някои от тях конкретно. Подред.

"Тувия се връща" за мен е прероденият Марголис ("Прасенце-касичка" - най-любимият ми разказ от "Момичето на хладилника"). Много тъжна, по детински наивна и откровена история, дарила с тежка съдба един симпатичен (макар и не за всички) домашен любимец. Силна и затрогваща връзка между малко момче и неговото кученце.

След това силно начало, дойде и изключителният "Наша гордост". Най-оригиналният сюжет според мен, който е разказан толкова майсторски, че аха да излезе истина... Колко високо може да стане едно момче и колко ниски могат да станат родителите му? Личният ми фаворит в този сборник!

Последва "Искрящи очи" - нежен и сладък разказ за цената, която плащаме, за да получим желаното от нас. И как понякога все пак съществуват утешителни награди. Но дали си заслужава да се борим за тях? 

Идеята в "Пони" е толкова шантава, а Етгар Керет я е разказал толкова ловко, че чак леко ти става неприятно от плътността и реалността й. Едно напрегнато очакване и размисли по време на бременността.

Петицата на любимите ми разкази от "Асамтой" завършва с прекрасния полу-театрален, изключително изпипан страстен момент - "Каква красива двойка". Обещавам, че следващия път, като сте се усамотили с любимия, ще се огледате неловко.

Какво да кажа в заключение? Изобщо не се учудвам, че съвсем наскоро Етгар Керет гостува за четвърти пореден път в България. Мисля, че благодарение на Милена Варзоновцева и прекрасните й преводи израелецът ще печели все повече привърженици. Вероятно не особено многобройни, но със сигурност верни и обичащи го. 

No comments:

Post a Comment