След това силно начало, дойде и изключителният "Наша гордост". Най-оригиналният сюжет според мен, който е разказан толкова майсторски, че аха да излезе истина... Колко високо може да стане едно момче и колко ниски могат да станат родителите му? Личният ми фаворит в този сборник!
Последва "Искрящи очи" - нежен и сладък разказ за цената, която плащаме, за да получим желаното от нас. И как понякога все пак съществуват утешителни награди. Но дали си заслужава да се борим за тях?
Идеята в "Пони" е толкова шантава, а Етгар Керет я е разказал толкова ловко, че чак леко ти става неприятно от плътността и реалността й. Едно напрегнато очакване и размисли по време на бременността.
Петицата на любимите ми разкази от "Асамтой" завършва с прекрасния полу-театрален, изключително изпипан страстен момент - "Каква красива двойка". Обещавам, че следващия път, като сте се усамотили с любимия, ще се огледате неловко.
Какво да кажа в заключение? Изобщо не се учудвам, че съвсем наскоро Етгар Керет гостува за четвърти пореден път в България. Мисля, че благодарение на Милена Варзоновцева и прекрасните й преводи израелецът ще печели все повече привърженици. Вероятно не особено многобройни, но със сигурност верни и обичащи го.
No comments:
Post a Comment