Friday 19 August 2011

Любовта, която носи разрушение

    
 
    
    Новият минироман на Амели Нотомб ме уцели в особено емоционално състояние. В резултат почти се припознах с главния герой и историята мигом се превърна в лична. Това направи четенето на "Зимно пътуване" любопитно изживяване. 

    И този път белгийката ни е приготвила интересни съставки - кандидат-самоубиец, писателка-аутист и млада дама, дала обет пред себе си да й помага с всичко. И една от най-големите забележителности на Париж, която сякаш ще бъде унищожена. А, да - и порция халюциногенни гъби, които служат като стимулант за пъстро душевно пътешествие. Без да споменаваме самолета със стотина пътници, който май ще бъде използван като оръжие. И разбира се, налице е любимият ми стил на повествование с марка А.Н. - лек, увличащ с динамичността си и правещ те съпричастен с разказа от първо лице.

Мразя омразата, но въпреки това я изпитвам.

Един от лайт мотивите в романа. Нашият човек, Зоил, толкова всеотдайно се впуска в любовта си към младата Астролаб, че чувствата обсебват цялото му ежедневие. Всичко друго губи смисъл, единствено миговете с любимата носят радост, трепет и желание. Мощно желание, което така и остава не докрай споделено. Натрупаната неудовлетвореност преминава в лавинообразна омраза, която достига огромни размери. Толкова огромни, че единствено разрушението може да донесе отмъщение и покой.

Най-много се сърдим на хората, когато те нямат никаква вина.

     Макар и Зоил да е осъзнал това, вече е късно. Колелото на омразата се е завъртяло и всичко намислено трябва да се осъществи. Границата между любовта и ненавистта се оказва така тънка, че почти се изгубва. До къде могат да ни доведат наранените чувства? Амели Нотомб дава свой отговор на този въпрос.

    Накрая ще отворя малка скоба. Харесвам Амели Нотомб и с удоволствие посрещам историите й, но цените на книгите й винаги са ме учудвали. Тази струва 11лв., а с бавно темпо се чете за не повече от час и половина... Предполагам това спира доста хора от първата им среща с талантливата белгийка. А определено си заслужава. Дано от Colibri се замислят по този въпрос. Сигурно може да се намери разумно разрешение и да бъдат предложени по приемливи цени за всички нас.

No comments:

Post a Comment