Един американски писател от Лос Анджелис (да го кръстим Хенри Гейл) довършил последната страница от най-новата си книга. В мига, в който сложил и последната точка, си казал, че на това, което е написал, биха подхождали някакви интересни илюстрации. Но нямал някаква конкретна идея какви точно да бъдат те. Звъннал на сина си, който живеел в Индия, и му казал за тази си идея. Попитал го дали той (понеже е запознат със стила на баща си) не може да намери някакъв подходящ художник, който да се съгласи да направи илюстрациите. Синът отвърнал,че въпреки многобройните си познанства с хора от културните среди, не мисли, че познава някой, който може да свърши работата. Все пак споменал, че наскоро бил разглеждал сборник с рисунки на някаква ирландска художничка (например - Сузана Кейсън) и те много му допаднали. Писателят благодарил на сина си, но останал разочарован, че той не успял да му каже никакви подробности за нея- освен че живее в Ирландия. Така нямало никакъв шанс да се свърже с нея.
Пет минути по-късно телефонът на Хенри звъннал. Обаждал се издателят му (Джефри Ръш), който живеел в Англия. Двамата поговорили няколко минути за току що завършената книга,за вижданията на автора за нея и писателят споделил идеята си, че би искал да има илюстрации към изданието. Разказал набързо за разговора със сина си и попитал Джефри дали той не знае някакви подробности за тази млада художничка. Той никога не бил чувал за нея. Поговорили още няколко минути и затворили. Издателят се качил в колата си и потеглил бързо, защото закъснявал за някакъв работен прием. След 15-тина минути пристигнал на мястото. Забелязал някакъв свой познат и решил да отиде да го поздрави. Той говорел по телефона и Джефри го чул да казва: "О,Сузана,здравей,как си? Как мина изложбата..." Сетил се за разговора си с Хенри и след като приятеля му затворил, го попитал дали случайно не е говорил със Сузана Кейсън. "О,да, тя е. Тя е от Ирландия и е много добра художничка..." Поговорили няколко минутки и Джефри му разказал за желанието на клиента си. Помолил познатия си да му даде номера на Сузана, за да може да помогне на писателя да се свърже с нея. "Разбира се, няма проблем." Джефри записал номера и го пратил на Хенри.
В същото време той бил излязал с колата да се поразсее след тежкия труд по дописването на книгата си. Чул сигналът от полученото съобщение и отбил в някаква уличка, за да спре и да го прочете. След като видял номера на художничката много се зарадвал. Веднага й се обадил. Представил й се и я попитал дали иска да работи с него. Тя му отвърнала, че няма нищо против. "Чудесно! Кажете ми тогава кога може да хванете самолет от Ирландия, за да мога да ви посрещна, настаня, да поговорим за идеите ми..." "Всъщност няма да има нужда да летя, защото аз в момента съм в Америка" "Нима? Наистина? Това е чудесно. Къде точно се намирате?" "Отседнала съм при едни приятели в Лос Анджелис". Хенри не можел да повярва. "На кой адрес?" "Улица Линкълн 138". Докато казвала тези думи писателят хвърлил бегъл поглед към сградата, до която бил паркирал. Табелата на нея гласяла: "Улица Линкълн 138".
Пет минути по-късно телефонът на Хенри звъннал. Обаждал се издателят му (Джефри Ръш), който живеел в Англия. Двамата поговорили няколко минути за току що завършената книга,за вижданията на автора за нея и писателят споделил идеята си, че би искал да има илюстрации към изданието. Разказал набързо за разговора със сина си и попитал Джефри дали той не знае някакви подробности за тази млада художничка. Той никога не бил чувал за нея. Поговорили още няколко минути и затворили. Издателят се качил в колата си и потеглил бързо, защото закъснявал за някакъв работен прием. След 15-тина минути пристигнал на мястото. Забелязал някакъв свой познат и решил да отиде да го поздрави. Той говорел по телефона и Джефри го чул да казва: "О,Сузана,здравей,как си? Как мина изложбата..." Сетил се за разговора си с Хенри и след като приятеля му затворил, го попитал дали случайно не е говорил със Сузана Кейсън. "О,да, тя е. Тя е от Ирландия и е много добра художничка..." Поговорили няколко минутки и Джефри му разказал за желанието на клиента си. Помолил познатия си да му даде номера на Сузана, за да може да помогне на писателя да се свърже с нея. "Разбира се, няма проблем." Джефри записал номера и го пратил на Хенри.
В същото време той бил излязал с колата да се поразсее след тежкия труд по дописването на книгата си. Чул сигналът от полученото съобщение и отбил в някаква уличка, за да спре и да го прочете. След като видял номера на художничката много се зарадвал. Веднага й се обадил. Представил й се и я попитал дали иска да работи с него. Тя му отвърнала, че няма нищо против. "Чудесно! Кажете ми тогава кога може да хванете самолет от Ирландия, за да мога да ви посрещна, настаня, да поговорим за идеите ми..." "Всъщност няма да има нужда да летя, защото аз в момента съм в Америка" "Нима? Наистина? Това е чудесно. Къде точно се намирате?" "Отседнала съм при едни приятели в Лос Анджелис". Хенри не можел да повярва. "На кой адрес?" "Улица Линкълн 138". Докато казвала тези думи писателят хвърлил бегъл поглед към сградата, до която бил паркирал. Табелата на нея гласяла: "Улица Линкълн 138".
Нима има нещо случайно на този свят?
благодаря на В.П. за историята
No comments:
Post a Comment