За стойностното и за смешното

Бях забравил,че и киното може да бъде истинско и завладяващо изкуство. Беше ми писнало от еднотипни банални сюжети, слаби актьори, безброй визуални ефекти и... след 2 часа пълна забрава на това, което си гледал. Казано по-обобщено - загуба на време и усещане за пропиляна възможност да свършиш нещо по-смислено. Това сякаш напоследък започна плахо да се променя. Поне за мен. След прекрасна актьорска игра във филми като "Manderlay", "Babel", "The Departed" и след цялостното усещане на атмосферата в "Apocalypto", мисля, че преоткрих удоволствието от гледане на филми. Споменатите заглавия ме провокираха, заинтересуваха, замислиха и най-важното - доставиха ми удоволствие. Всеки сам си определя какви филми да гледа. Но и след това сам трябва да се обвинява за горчивото чувство от поредната блудкава история, ако е избрал нея пред нещо наистина стойностно. И с театъра е така. Въпросът е: дали наистина винаги трябва да търсим нещо, което да ни кара единствено и само да се смеем, вместо да си доставим удоволствието поне малко да се замислим или натъжим над някоя добре представена идея? Да, вярно е, второто изисква повече усилия. Но пък си струва.