За първи път се срещам с книга на Джулиан Барнс. И още от първите разкази ми стана ясно, че той обича хората. Обича отношенията между хората. Обича да ги наблюдава, да ги разбира, да ги описва. Да споделя с нас какво е забелязал, за да припознаем себе си. Това е най-силната страна на този сборник. Истории, разказани чувствено и с лекота; истории, на които вярваш. В тях не се случва нещо кой знае колко интригуващо - няма напрежение и нетърпение, които да те подтикват по-бързо да разгръщаш страниците. Напротив. Текат бавно, внимателно и се разказва само това, което авторът иска. Историята свършва, когато той реши, че е казал каквото има да казва. Точно за това на някого книгата може да доскучее. Разочарование, което може да се избегне, ако нямаш погрешни очаквания.
Тук ще откриете десет разказа, в които героите се влюбват, общуват или страдат. Някои допускат грешки и казват неща, за които после съжаляват. Други проявяват прекалено любопитство, което слага край на отношенията им. Трети се опитват да обсебят вниманието на половинките си и в резултат ги губят. Четвърти преживяват тежко загубата на любимия човек. А една група приятели на няколко пъти се впуска в разнообразни разговори след приятна вечеря (любимите ми истории от този сборник).
"Пулс" не е книга, която се чете на един дъх, от кора до кора. Аз я прочетох бавно, когато усещах нужда леко "воайорски" да надникна в поредната лична история, на които Барнс ни прави съпричастни. Така и препоръчвам да се чете.
No comments:
Post a Comment