Friday 5 April 2013

"Грешният квартал" в точното време




   Въодушевлението ми е толкова голямо, че час по час ме кара доволно да се подсмихвам. Пълен кеф, какъвто може да дойде единствено, когато не си го очаквал.

   Това е "Грешният квартал" - неочаквано удоволствие от начало до край. Прекрасно създадена криминална история, изписана с богат, жив език и всичко това украсено от факта, че действието се развива у нас. Поздравявам "Изток-Запад", Христо Блажев и Лора Лазар, че са се намерили, разбрали и сработили по толкова добър начин. От тяхното сътрудничество е излязъл качествен продукт, който е достоен за всеки криминален любител.

   Признавам си, че в ученическите си години не съм изпитвал особени симпатии към  творчеството на Атанас Далчев, но авторката е успяла по толкова хитър начин да вплете стиховете му в целия си роман, че в един момент усетих, че с удоволствие си ги препрочитам. 

   Много симпатични и плътно изградени образи, блестящи диалози (на някои от разговорите между Мишената и Радо съм се хилил с пълен глас), тайна, която се разкрива парче по парче и накрая ни задавя с конфузния въпрос: "Наистина ли е толкова лош Лошият и до къде се простира Доброто в добрите?" Историята е незахаросана, жива и пулсираща. А в ролята на сърцето е Кварталът - колкото и странно да звучи на пръв поглед, това е любимият ми персонаж в книгата! Лора Лазар е успяла да погледне живота през неговите предполагаемо статични очи и резултатът носи удоволствие за читателя.

    Няма какво повече да добавя, освен че с нетърпение ще докопам "Убиец назаем" на същата авторка! Радвам се, че прочетох тази книга и още повече се радвам, че е българска, свежа и максимално избягваща клишетата, наводнили един иначе толкова интелигентен жанр.

5 comments:

Anonymous said...

Чудесно ревю!

Татяна said...

Кой кого е намерил, явно, не е в компетенциите ви, но аз вас НЕ ви поздравявам за това ревю! Сякаш откривате топлата вода с "Грешният квартал", която съвсем не е първата книга на авторката, издадена у нас. Стана много модерно напоследък да се хвалим в интернет, че можем да четем, че сме прочели книга, сякаш, ако не го споделиш с останалите, няма никаква стойност за теб!
В ревюта никъде не видях заглавието, с което авторката беше открита за родната публика, за което спечели сериозен конкурс, с доста прилична награда!
А пък да откриеш творчеството на Далчев, след като прочетеш тази книга, си е направо жалко.

Татяна said...

Не е нужно да публикувате мнението ми, достатъчно е, че вие го знаете.:)

Христо Блажев said...

Хах, сега виждам това! Страхотно, благодаря ти!

Avramchika said...

Здравейте, Татяна!

Вероятно си имате причина да приемате труда, който съм положил, лично и да ме обвинявате за неща, които звучат странно, честно казано. Не мисля, че съм длъжен да изчета всичко на даден автор, преди да изкажа мнението си за дадена негова книга. Не съм тръгнал да правя дисертация, нито съм претендирал за изчерпателност. Прочел съм книга, решил съм да напиша мнението си за нея и го правя в личния си блог с огромно удоволствие. Моля Ви, не казвайте, че трябва да спазвам определени условия за това...

Съвсем спокойно мога да кажа, че открих за себе си топлата вода с този роман и отново не изпитвам особен срам от този факт.

А забележката за Далчев почти не ми се коментира. Убеден съм, че всички български класици са Ви изключително любими и е грехота да не сме влюбени в тях, нали? Въпросът ми е очевидно реторичен.

И съжалявам, че явно не сте особено наясно с целта на книжните блогове у нас. Много жалко, ако ги приемате за хвалене от типа "вижте ме, аз чета".

Малко се издразних, извинявайте.
Ако бяхте оставили и-мейл за обратна връзка, вероятно нямаше да Ви отговарям публично.

Post a Comment