"Отвъд стената на съня" - място, където не искаш да се озовеш

В какъв жанр пише Х.Ф.Лъвкрафт? Не е психотрилър с редки моменти на напрежение. Нито заплетена криминална история, в която самоличността на убиеца е забулена в тайна. Това не е дори свиреп разказ за безмилостни масови убийци. Лъвкрафт описва страха от неназовимото. Това, което се крие в мрака на въображението ни. И го прави толкова детайлно и обстоятелствено, че неусетно проверяваш дали фенерчето на телефона ти работи. Умее да задълбае навътре в психиката на читателя, успивайки го с привидно кроткия си документален стил на писане. 

Обстоятелствата се трупат едно подир друго, разказвачите добавят нови и нови нюанси и докато се усетиш, историята вече е придобила толкова крайна форма, че се чудиш кога всичко е излязло извън контрол. И няма връщане назад. Несретниците са станали свидетели на Неописуемото, а съзнанието им просто не може да понесе нелогичността на това, което виждат. Нямат власт над събитията. Все едно са изтеглили имената им в зловеща хорър лотария, в която те не са искали да участват. Това представлява "Отвъд стената на съня".

Три задължителни неща искам да отбележа. Първо. Давам си сметка до каква степен свръх-звуковото ежедневие се е отразило на литературните ни вкусове и как сме свикнали всичко да се случва на секундата, с бясно темпо. Особено в жанровата литература, било тя криминална, трилър или хорър, където думата "екшън" е на път да се превърне в едноличен властелин. Скорост, пукотевица, бягство, кръв и луди преследвания. 

Е, очевидно е, че преди век, когато е творил Хауърд Лъвкрафт, животът не е бил толкова нервен и нетърпелив. Така американецът е успял да се съсредоточи върху сферата, към която изпитва неутолима страст. Отличен познавач на фоклора, митовете и легендите, Лъвкрафт успява да проникне дълбоко в най-скритите места на фантазията ни. От там изкарва такива страховити фигури и усещания, че не случайно се е превърнал в учител и образец за подражание на цяла група писатели. Истинска легенда в един жанр, който в днешно време за съжаление почти не се развива в посоката, която той е посочил. Стивън Кинг не веднъж го определя като "най-добрия писател на хорър". След като изчетох 16-те разказа в "Отвъд стената на съня", мога да разбера защо го казва.

Второ. Изключителна работа на преводача Адриан Лазаровски! Стилът на Лъвкрафт е много специфичен - документален, леко тромав,  в по-голямата си част звучи архаично. Използва думи и изрази, които днес почти не влизат в употреба. Лазаровски е успял да предаде това усещане в българския текст. На места е изсмислил такива думи, които съм почти сигурен, че не съществуват, но въпреки това няма никакво съмнение какво значение носят. Майсторска работа. Специални поздравления за изключително сложния разказ "Съновидения във вещерския дом", където се преплитат митология, геометрия, астрономия, история и какво ли още не. Един от най-сложните за четене, но определено чудесно изграден разказ.

Личните ми фаворити в този сборник са три. "Дебнещият страх", "В стените на Ерикс" и "Краят на човечеството". И докато първият е класически за творчеството на Лъвкрафт с вселенския ужас, настанил се уютно в запусната призразна къща, другите два се различават дори жанрово. "В стените на Ерикс" е фантастична история, използваща за сцена Венера, докато "Краят на човечеството" е вероятно най-човечният и философски разказ от включените в "Отвъд стената на съня". Разнообразие от теми, стил на изпълнение и сила на внушение - блестящ Лъвкрафт, който ме впечатли изключително силно.

Не съм забравил третия момент, който исках да споделя. Благодарности на изд. "Ибис" за прекрасния начин, по който са изпипали тази книга! Изключителна корица, дело на големия майстор Петър Станимиров, въплътила точно атмосферата, в която сборникът е потопен. Една допълнителна илюстрация, разположена на възможно най-точното място. Красив шрифт за заглавията на разказите. Прегледно оформление и приятна на пипане хартия. Безупречно изпълнение!