Showing posts with label Събрани съчинения. Show all posts
Showing posts with label Събрани съчинения. Show all posts

Monday, 12 May 2014

"Събрани съчинения" за страха



"Събрани съчинения (и други разкази)" започва с чудесен предговор от Хуан Роденас. Благодарение на испанския поет и литературен критик научаваме любопитни подробности за творчеството на Аугусто Монтеросо, които ни подготвят за предстоящите разкази, както и за темите, над които те ще се разпрострат. Освен споменатото в тези редове, бих допълнил, че не може да се пренебрегне темата за страха и несигурността - заложена в толкова много от историите.

Сборникът започва с ловеца на глави Пърси Тейлър и странния нов бизнес, с който той се захваща ("Мистър Тейлър"). Бизнес, в който търсенето става толкова голямо, че не може да се покрие от доставчиците. Без да издавам за какво става въпрос, ще споделя, че ми допадна иронията в края, когато отдадеността на Пърси към неговата "рожба" и страхът, че с нея е свършено, води до абсолютно най-крайната възможна постъпка.

Следва история за човек, който се бои, че личният му живот достига до прекалено малко хора ("Един на всеки трима"); двустраничен разказ без пунктуация, който се чуди дали не е по-добре незавършеното да си остане такова ("Довършена симфония"); президентска съпруга със страст към рецитирането и стаен ужас, че може и да не бъде разбрана и оценена ("Първа дама").

Два разказа искам да отлича специално. Този за "писателя" Леополдо ми е един от любимите заради симпатията, с която е обрисуван от Аугусто Монтеросо, както и заради трепета, с който заедно с автора следим дали този ентусиаст най-накрая ще успее да завърши някое от собствените си творби ("Леополдо (Неговите произведения)"). Скривайки се зад своята педантичност, Леополдо всъщност живее с ужаса, че разказите му няма да са изпипани достатъчно и ще бъдат разгромени от критиката.

"Диоген също" е другият ми фаворит, в който са оплетени взаимоотношенията между майка, баща и техния син. А, да, и добродушното им куче Диоген. Гледните им точки се преплитат и сливат и в един момент не можем да разберем съвсем ясно кой е отговорен за драматичните събития, които ще се случат. А има ли изобщо такива събития? Много добре написана история, която звучи особено психарски.

Продължаваме нататък и ето го и бащата ("Концертът"), чиято дъщеря е талантлива пианистка, а той не смее да признае, че не разбира нищо от класическа музика и се чуди дали животът им се е развил в правилната посока. Неизвестна актриса пък плахо преодолява страха си от публични изяви ("Не искам да ви лъжа") и държи комична, разпиляна и същевременно тъжна реч за избягалите й мечти.

Сборникът завършва с разказа "Събрани съчинения" - логично и в него прозира темата за страха - от поощрението и критиката, от изявата и себеизразяването.

Цялостното ми впечатление от книга номер 9 от поредицата "Кратки разкази завинаги" е, че историите звучат минорно и не лъха особен оптимизъм от тях. Героите са плашливи, комплексирани и скрити в себе си. На повечето от тях им се предоставя възможност да направят крачка напред, но малцина няма да се спънат в опита си... Странен, но приятен за четене сборник, който в стотина странички не само е развил множество различни истории, но и го е направил с чудесно стилово разнообразие, което носи удоволствие. Книга, която освен всичко споменато до тук, определено се различава от другата творба на Аугусто Монтеросо, издадена на български - "Черната овца и други басни".