Monday, 15 January 2007

Нерви и официално облекло

Не съм предполагал, че един изпит може да ме изтощи толкова много!
Чудя се как въобще издържах до край. На два пъти много сериозно мислих да си взема нещата и да си тръгна. За пореден път ми се падат теми, които не знам, и това много затормозява психически. Несигурността от това, че първия един час от изпита не бях написал и думичка; усилията да се концентрираш и вземеш в ръце; мисълта за евентуалната поправка и всичките нерви покрай нея; цялото време, което бях изгубил за подготовка; разочарованието от евентуално излагане... Всички тези неща накуп са си сериозен товар. И като добавиш и факта, че се бях изтупал с костюм (гадно изискване на тъпия преподавател), това ме караше да се чувствам още по-некомфортно; просто не съм свикнал и стоя на тръни. Хубаво е човек да има приятели. Може би най-хубавото нещо. Когато си изпаднал в такава дупка, се появява близък човек, който ти помага да се стегнеш. Случи се и днес, макар и тя сигурно да не го осъзнава. Не че е направила кой знае какво. Но самото й присъствие, спокойствието, което излъчваше, увереността в погледа- всичко това ме успокои. Върна ми донякъде самочувствието и дори започнах да опитвам да препиша. :D Казвам го без капчица угризение! И успях донякъде. Не че се представих отлично (имам 4), но успокоението е страхотно! Голяма тежест разтоварих...

Днес ще разпускам. И утре може би. А после... "стилистика и текстолингвистика". Красота.
P.S.Благодаря ти, Исе, обичам те!

No comments:

Post a Comment