Чудя се как въобще издържах до край. На два пъти много сериозно мислих да си взема нещата и да си тръгна. За пореден път ми се падат теми, които не знам, и това много затормозява психически. Несигурността от това, че първия един час от изпита не бях написал и думичка; усилията да се концентрираш и вземеш в ръце; мисълта за евентуалната поправка и всичките нерви покрай нея; цялото време, което бях изгубил за подготовка; разочарованието от евентуално излагане... Всички тези неща накуп са си сериозен товар. И като добавиш и факта, че се бях изтупал с костюм (гадно изискване на тъпия преподавател), това ме караше да се чувствам още по-некомфортно; просто не съм свикнал и стоя на тръни. Хубаво е човек да има приятели. Може би най-хубавото нещо. Когато си изпаднал в такава дупка, се появява близък човек, който ти помага да се стегнеш. Случи се и днес, макар и тя сигурно да не го осъзнава. Не че е направила кой знае какво. Но самото й присъствие, спокойствието, което излъчваше, увереността в погледа- всичко това ме успокои. Върна ми донякъде самочувствието и дори започнах да опитвам да препиша. :D Казвам го без капчица угризение! И успях донякъде. Не че се представих отлично (имам 4), но успокоението е страхотно! Голяма тежест разтоварих...
Днес ще разпускам. И утре може би. А после... "стилистика и текстолингвистика". Красота.
P.S.Благодаря ти, Исе, обичам те! 
No comments:
Post a Comment