Разкриха ме

Мммммммммммммммм да.

Ама естествено, че от завист го направих! Това беше толкова прозрачно и ясно, че щях да се обидя, ако не го бяхте осъзнали! Напоследък усещах как нещо вътре в мен ме подтиска, човърка и измъчва. Наблюдавах успехите на хората около мен, "онова" чувство ставаше все по-силно и аз реших да го излея навън. Не можех да го държа повече в себе си. Щеше да ме съсипе. И затова си го изкарах на един напълно напълно невинен човек... Дано той някога ми прости! Какъв грях имам само към него!!! Не, честно, вие, хора, наистина не сте нормални.
Чудя се как е възможно да вървя постоянно след задника на някой и да му вярвам безрезервно за всичко, което мисли, "чувства", върши и ми говори? Дали ако се напрегна малко и проявя поне частица самостоятелно мислене... Ама какво говоря, това едва ли ще се случи някога...

P.S.Abe, ako men me obvinqt i napadnat "nespravedlivo" az dali nqma da opitam da napravq vsi4ko vazmojno da "spasq 4estta" si, vmesto da se spotaivam i da mal4a?

Изразът "ммммммммм да" е патент на Дени. Моля, обръщайте се към нея, ако искате да го използвате! Благодаря.