Само един

Чувства, сплетени в невидима паяжина.
Мисли, водещи по стръмен наклон.
Желания, устремени към човека и смисъла.
Самотен е той и остава все сам.

Зала, ухаеща на старо дърво.
Сцена, осветена от самотен прожектор.
Хора, бъбрещи за вчера и за днес.
И един, който вдишва всеки бъдещ момент.

Нещо започва, но без начало.
Случва се някъде, но къде...
Хората гледат нещото някъде,
но един знае всичко, защото е там!

Свършва нещото някъде, но без край!
Изчезва последният лъч от прожектора.
Хора, цветя, аплодисменти, усмивки, поклони.
Един само остана малко по-сам.

София, май, 2007г.