Friday, 24 August 2007

Прояснение

Бавно, но упорито осъзнавам какъв е истинският проблем - не тя няма доверие в мен. По-скоро аз нямам доверие в себе си. Това прехвърля всичко на моя почва. И както обичам да повтарям - всичко е в главата ми. Ако се науча да го контролирам или поне да го разбирам... Животът ми би бил много по-скучен. Толкова е досадно, когато няма страдание, а само радост и усмивки. Нелогично е... Приемам всичко (опитвам се).
късен edit: Внимание! Не бях прав! Внимание!

No comments:

Post a Comment