През своя жизнен път човек научава много неща. Прави грешки, учи се как да ги поправя, как да избегне повтарянето им. Стреми се да се развива – трупа знания; осъзнава какво желае и как да се бори за него. Влюбва се – получава и дарява любов и всеотдайност. Поставя си цели и след това ги постига. Върви по път, който сам си предначертава. Трупа опит и го споделя. Живее. Един от най-важните уроци, които човек трябва да усвои през живота си, е да умее да различава доброто от лошото. Понякога границите между тези две понятия са толкова неясни, че лесно можем да се заблудим и да ги объркаме едно с друго. Възможно е да се получи разминаване между представите на хората. Това е особено вредно за едно общество, където е важно всички участници в него да имат сходно мислене, да изповядват идентични идеи. Всичко това е необходимо, за да се постигне усещане за единомислие, задружност и сигурност. Но как могат да се накарат толкова много хора да мислят по един и същи начин? Как може да се избегне едно несходство, което може да доведе след себе си конфликти, негативизъм и проблеми? За да се постигне това, хората са решили да приемат едни морални ценности, които са се доказали като необходими през годините. Утвърдили се и скоро всички започнали да ги приемат като безусловно верни и да се стремят към тях. Тези ценности нарекли “добродетели”.
Въпреки че почти всеки има своя представа кои човешки качества могат да бъдат включени в групата на добродетелите, този списък едва ли може да бъде представен с претенции за пълна изчерпателност. Затова няма и да се опитвам. Няма и да се спирам с някакви подробности върху всеки добродетел. Това, с което ще се задоволя, е да изброя една част от тях, без да претендирам, че други не съществуват. Според моите разбирания ето част от добродетелите – любов, приятелство, скромност, търпимост, чувствителност, щедрост, съобразителност, смелост, честност и пр. Този списък може да бъде продължен с още много примери. На пръв поглед те изглеждат несвързани помежду се. Всяко от тези понятия носи своя сила, свои изисквания, свои методи за постигане, своя сфера на прилагане и т.н. Но ако опитаме да открием нещо общо между всички тях, да намерим този добродетел, който въплъщава в себе си по мъничко от гореизброените, едно от първите понятия, които изникнат в съзнанието ни, ще е “милосърдието”.
Милосърдието. Дума, звучаща толкова простичко. Сърце, което е мило, добро. Сякаш дори само това изречение да се каже за него, то пак ще е достатъчно. Но какво означава да имаш добро сърце? В какво се изразява милосърдието? Какво носи то? Какво се постига чрез него? Тези въпроси изскачат веднага и не бива да бъдат оставени без отговор. Ще опитам да отговоря на тях като си помогна с една случка.
Дом за деца лишени от родителска грижа. Намира се в северозападната част на страната, близо до изпустяло селце, далеч от строгия наблюдателен поглед на важни “клечки” и пропуснато от могъщoто влияние на медиите. Домът представлява двуетажна къща с четири стаи. Леглата в него са петнайсет. Децата, които трябва да спят на тях, са двайсет и осем... “Храна” е думата, предизвикваща интерес в съзнанието на малките, но никое от тях може да каже, че поне веднъж в живота си й се е насладило обилно. Стомасите къркорят, хлябът е основно и вкусно дневно меню. Е, почти никога не е пресен, но веднъж като се свикне с твърдостта и странната му миризма, става дори апетитен. Децата са нетърпеливи да дойдат празниците, защото това е времето в годината, когато могат да опитат нещо по-различно – месен продукт, кашкавал, пресни плодове, сок... Все неща, които за нас са ежедневно присъстващи на трапезата. Дори не ни правят впечатление. За тези деца обаче това е богатство. Тази история може да ни натъжи. Може пък да не ни направи впечатление или дори още по-лошо – да ни накара да кажем жестокото и студено: “Е, нищо де, случват се такива неща. На всеки каквото му е писано...” Ако това дори ни мине през главата, значи сърцето, което тупти в гърдите ни, е останало там единствено като анатомичен орган. То не изпитва чувства, нито човещина, не е способно да реши да промени по някакъв начин нерадостната съдба на тези малчугани. Но за тяхно щастие се появява господинът Х. Той е средно заможен, изкарва хубави пари и е доволен от живота си. Наскоро му е провървяло, бизнесът му е потръгнал добре и в резултат за кратко време той е успял да натрупа завидна финансова сума. Живее в този край на страната и пътува към градчето В., където трябва да сключи важна сделка. Главният път е затворен и той случайно попада край гореспоменатия дом. Това, което вижда там, го развълнува дълбоко. Решението, което взема, се появява спонтанно и непреодолимо. Седмица по-късно управителят на дома събира децата и им съобщава радостната вест, че ще започне строителство на ново крило към къщата, получават се нови легла и завивки, комплекти чисти дрехи и лекарства. За първи път от съществуването си този дом ще разполага и със свой бюджет, който ще позволява на децата да забравят какво означават думите “студ”, “недохранване”, “липса на книги и играчки”, “липса на елементарни условия за живот”. Те са изненадани. Учудват се и питат как се е стигнало до това чудо. Директорът им отговаря...
Защо господин Х. прави всичко това? Защо отделя една огромна сума, която в никакъв случай няма да е излишна за него? Защо решава да подаде ръка на хора, които за първи път в живота си вижда? Едва ли и самият той може да отговори. Няма рационално и логично обяснение. Постъпката му не е нещо, което ще се приеме нормално от всички. Сигурно ще има хора, които ще рекат: “За какво се занимава въобще? Какво ще промени?” Колкото и объркващи да звучат тези въпроси, толкова простичък е и отговорът им: ще промени всичко. Ще донесе топлота, щастие и вяра в доброто у хората. Ще накара тези малчугани да говорят радостно за “чичкото, който ни помогна”. Ще станат по-добри. Вероятно ще спрат да мислят, че са изоставени от света. Дори може да престанат да изпитват озлобление към несправедливия живот. Ще имат почти нормален живот. За първи път ще бъдат щастливи. Ще се усмихнат. А колкото и странно да звучи, господин Х. ще спечели много повече, отколкото може би предполагаме. Ще спечели признателност, благодарност. Ще се наслади на прекрасното чувство, че в живота си е постигнал нещо, което малко хора ще направят – бил е полезен и е донесъл щастие. Ще бъде удовлетворен. Ще е щастлив от постъпката си, ще се чувства по-лек, по-способен, по-силен. Ще осъзнае, че светът може да се промени. Може да бъде водена битка с нещастието, тъгата и трудностите и тази битка да бъде спечелена.
В мига, в който господин Х. си е казал: “Добре, ще го направя”, в скромния небосклон на милосърдието се е появила нова малка звездичка. Звездичка, отбелязваща решението на един човек да загърби егоизма. Решение, което ще ръководи действията му от този момент нататък. Решение, разкриващо топлота, доброта, съчувствие и сърдечност. Най-радостното е, че хора като господин Х. съществуват. Те са скромни като брой, но притежават способността да омагьосват останалите – с решенията си, с жертвите, които правят. Увличат те и те впечатляват. Карат те да се замислиш. Способни са неусетно да те накарат да промениш мисленето си, да се огледаш и да подадеш ръка. Да помогнеш на този, който се нуждае. Да изкараш някого от затруднено положение и да върнеш усмивката на лицето му. Да дариш топлота. Да спасиш живот. Да започнеш да живееш.
Въпреки че почти всеки има своя представа кои човешки качества могат да бъдат включени в групата на добродетелите, този списък едва ли може да бъде представен с претенции за пълна изчерпателност. Затова няма и да се опитвам. Няма и да се спирам с някакви подробности върху всеки добродетел. Това, с което ще се задоволя, е да изброя една част от тях, без да претендирам, че други не съществуват. Според моите разбирания ето част от добродетелите – любов, приятелство, скромност, търпимост, чувствителност, щедрост, съобразителност, смелост, честност и пр. Този списък може да бъде продължен с още много примери. На пръв поглед те изглеждат несвързани помежду се. Всяко от тези понятия носи своя сила, свои изисквания, свои методи за постигане, своя сфера на прилагане и т.н. Но ако опитаме да открием нещо общо между всички тях, да намерим този добродетел, който въплъщава в себе си по мъничко от гореизброените, едно от първите понятия, които изникнат в съзнанието ни, ще е “милосърдието”.
Милосърдието. Дума, звучаща толкова простичко. Сърце, което е мило, добро. Сякаш дори само това изречение да се каже за него, то пак ще е достатъчно. Но какво означава да имаш добро сърце? В какво се изразява милосърдието? Какво носи то? Какво се постига чрез него? Тези въпроси изскачат веднага и не бива да бъдат оставени без отговор. Ще опитам да отговоря на тях като си помогна с една случка.
Дом за деца лишени от родителска грижа. Намира се в северозападната част на страната, близо до изпустяло селце, далеч от строгия наблюдателен поглед на важни “клечки” и пропуснато от могъщoто влияние на медиите. Домът представлява двуетажна къща с четири стаи. Леглата в него са петнайсет. Децата, които трябва да спят на тях, са двайсет и осем... “Храна” е думата, предизвикваща интерес в съзнанието на малките, но никое от тях може да каже, че поне веднъж в живота си й се е насладило обилно. Стомасите къркорят, хлябът е основно и вкусно дневно меню. Е, почти никога не е пресен, но веднъж като се свикне с твърдостта и странната му миризма, става дори апетитен. Децата са нетърпеливи да дойдат празниците, защото това е времето в годината, когато могат да опитат нещо по-различно – месен продукт, кашкавал, пресни плодове, сок... Все неща, които за нас са ежедневно присъстващи на трапезата. Дори не ни правят впечатление. За тези деца обаче това е богатство. Тази история може да ни натъжи. Може пък да не ни направи впечатление или дори още по-лошо – да ни накара да кажем жестокото и студено: “Е, нищо де, случват се такива неща. На всеки каквото му е писано...” Ако това дори ни мине през главата, значи сърцето, което тупти в гърдите ни, е останало там единствено като анатомичен орган. То не изпитва чувства, нито човещина, не е способно да реши да промени по някакъв начин нерадостната съдба на тези малчугани. Но за тяхно щастие се появява господинът Х. Той е средно заможен, изкарва хубави пари и е доволен от живота си. Наскоро му е провървяло, бизнесът му е потръгнал добре и в резултат за кратко време той е успял да натрупа завидна финансова сума. Живее в този край на страната и пътува към градчето В., където трябва да сключи важна сделка. Главният път е затворен и той случайно попада край гореспоменатия дом. Това, което вижда там, го развълнува дълбоко. Решението, което взема, се появява спонтанно и непреодолимо. Седмица по-късно управителят на дома събира децата и им съобщава радостната вест, че ще започне строителство на ново крило към къщата, получават се нови легла и завивки, комплекти чисти дрехи и лекарства. За първи път от съществуването си този дом ще разполага и със свой бюджет, който ще позволява на децата да забравят какво означават думите “студ”, “недохранване”, “липса на книги и играчки”, “липса на елементарни условия за живот”. Те са изненадани. Учудват се и питат как се е стигнало до това чудо. Директорът им отговаря...
Защо господин Х. прави всичко това? Защо отделя една огромна сума, която в никакъв случай няма да е излишна за него? Защо решава да подаде ръка на хора, които за първи път в живота си вижда? Едва ли и самият той може да отговори. Няма рационално и логично обяснение. Постъпката му не е нещо, което ще се приеме нормално от всички. Сигурно ще има хора, които ще рекат: “За какво се занимава въобще? Какво ще промени?” Колкото и объркващи да звучат тези въпроси, толкова простичък е и отговорът им: ще промени всичко. Ще донесе топлота, щастие и вяра в доброто у хората. Ще накара тези малчугани да говорят радостно за “чичкото, който ни помогна”. Ще станат по-добри. Вероятно ще спрат да мислят, че са изоставени от света. Дори може да престанат да изпитват озлобление към несправедливия живот. Ще имат почти нормален живот. За първи път ще бъдат щастливи. Ще се усмихнат. А колкото и странно да звучи, господин Х. ще спечели много повече, отколкото може би предполагаме. Ще спечели признателност, благодарност. Ще се наслади на прекрасното чувство, че в живота си е постигнал нещо, което малко хора ще направят – бил е полезен и е донесъл щастие. Ще бъде удовлетворен. Ще е щастлив от постъпката си, ще се чувства по-лек, по-способен, по-силен. Ще осъзнае, че светът може да се промени. Може да бъде водена битка с нещастието, тъгата и трудностите и тази битка да бъде спечелена.
В мига, в който господин Х. си е казал: “Добре, ще го направя”, в скромния небосклон на милосърдието се е появила нова малка звездичка. Звездичка, отбелязваща решението на един човек да загърби егоизма. Решение, което ще ръководи действията му от този момент нататък. Решение, разкриващо топлота, доброта, съчувствие и сърдечност. Най-радостното е, че хора като господин Х. съществуват. Те са скромни като брой, но притежават способността да омагьосват останалите – с решенията си, с жертвите, които правят. Увличат те и те впечатляват. Карат те да се замислиш. Способни са неусетно да те накарат да промениш мисленето си, да се огледаш и да подадеш ръка. Да помогнеш на този, който се нуждае. Да изкараш някого от затруднено положение и да върнеш усмивката на лицето му. Да дариш топлота. Да спасиш живот. Да започнеш да живееш.
Btw, не вярвам в понятието "добродетел"!
No comments:
Post a Comment