Априлски истории (1)

- Какво е това птиче?
- Кос?
- Не, косът е черен. Това е сивкаво.

Малкото птиче подскачаше край пътя с разперени крила и почиркваше.

- Може би крилата му са мокри и не може да лети нормално.
- Или се е ранило.

С ентусиазма на градски човек, виждал единствено котки и кучета, се втурнах към него.

- Да го хвана ли? Ох, подскочи!
- По-добре го хвани с две ръце.

Направих го.

- Ще го помилвам. Ухапа ме!
- Не го гали по главичката, плашиш го.
- Уплашено е то. Може би е мокро.

Мъничкото бяло котенце, за чието присъствие бяхме забравили, притича край нас и се зае с мушичка или пеперуда.

- Опа, котето се появи.
- Чакай, ще го пусна зад нас, че да не го види котката.

Пуснах го. Изписука. Хърбавото, мишкоподобно коте се преобрази за миг. Обърна се. Видя го. Втурна се и впи зъби. Птичето не мръдна. Ние - също. Край. Отнесе го встрани край пътя.

4. август 2010г.