Априлски истории (2)

- Уха, как ми се удари право в очилото.
- Какво?
- От тия мухи пак.

Преоткрихме конските мухи. Нападат настървено, почти хищно, не се отказват.

- Да бе, на мен направо ми разказаха играта.

Вярно е. До преди 15 минути тичаше, за да избяга от тях, и ги гонеше с клонка листа. Неуспешно.

- Мисля, че точно след дъжда излязоха.

Дъждът. Отговорих си как тази пищна растителност се подържа. Втори ден следобед превалява. Обилно, кратко.

- Имаше потенциал този път, ама тези мухи...

Пътечката ни разкриваше малки любопитни къщурки. Заслужаваха поне да се разгледат. Вдъхват спокойствие. Но не. Летящата напаст ни прогони.

- Снимай ме на фона на този хълм.

5. август 2010г.