Tuesday 10 August 2010

Априлски истории (4)


Като спряхме за почивка, пулсът ми отброяваше 120. Сносно. В следващите 15 минути сигурно скочи наполовина.

- Имам чувството, че вървя по стена.

Много стръмно!! Преди да заобираме дивите малинки, се заогледахме. Понеже знаех, че няма да мога да го опиша с думи, снимахме.


- По-нагоре все по-красиво става.

Е,да.

- Нека да оставим малини и за хората след нас.
- Добре.

Слънцето грееше егоистично жарко. Последни десет минути изпитание. Пътечката свърши рязко и хижата добродушно се издигна пред нас...


Спирам да пиша и отивам да се наслаждавам. Брб.
6. август 2010г.

No comments:

Post a Comment