"Здраво прегърни ме" и чуй какво ще ти изпея

Въпреки че "Уил Грейсън, Уил Грейсън" не ме накара да подскачам възбуден от емоции, помня, че оцених книгата като нелош експеримент. Освен това най-накрая внесе нови нюанси в творчеството на Джон Грийн, което беше добра новина. Основна заслуга за това имаше появата на съавтор - Дейвид Левитан. Двамата бяха хванали по един от главните герои и бяха развили изцяло неговата история до момента, в който съименниците се срещат. Беше любопитно да проследя как двама различни по стилове автори ще успеят да се сработят (съавторството е процес, в който упорито не искам да повярвам) и да създадат една приятна тийнейджърска история. 

Историята изглеждаше напълно завършена, за това появата на "Здраво прегърни ме" ме хвана неподготвен. От тази изненада се родиха и следните детайли, които ме накараха да се запитам: "Как и защо тази книга се озова в ръцете ми?": 

1. Това е хем продължение, хем дообяснение на "Уил Грейсън, Уил Грейсън". 
2. Джон Грийн липсва - автор е единствено Дейвид Левитан (вече не съм сигурен това дали към добрите или лоши новини да отнеса). 
3. Книгата е под формата на сценарий за гей мюзикъл(!) - да, същия спектакъл, с който завърши предишната книга, само че представен в цялостната му завършеност. 
4. Корицата е потресаващо лилава с някакво странно пеещо анимирано човече на нея. 
5. Видимата аудитория, към която е насочена "Здраво прегърни ме" изглежда да е 16-, но всъщност с изненада установих, че е отбелязана като 16+.

Не знам как, но успях да преодолея тези предразсъдъци и зачетох. Отне ми 2-3 спокойни часа и съм на мнение, че това все пак е една добре написана тийн история. Да, мисля, че трудно би се преглътнала от читатели, навършили пълнолетие, но за младежите, за които този процес тепърва предстои, "Здраво прегърни ме" е от ранга на хитове като High School Musical и подозирам, че ще им хареса.

Най-силно се впечатлих от детайлността, с която е написан мюзикъла - с множество авторски ремарки, забележки за декори, костюми, осветление, звук и т.н. Не ми беше трудно да си представя как ще изглежда този спектакъл на сцена. Ще бъде достоверен, на моменти прекалено пъстър, с прекалено често изтъкване на гей интересите на героите, но много весело и музикално шоу.

Автор на мюзикъла (и същевременно главен герой) е познатият ни от "Уил Грейсън, Уил Грейсън" грамаден добряк Тайни Купър, който мечтае да се чувства комфортно в новопризнатата си хомосексуалност. Редом с това е обсебен от идеята да открие любовта в себе си и себе си в любовните отношения. Книгата е написана хумористично, а задължително трябва да отбележа, че преводачът Александър Маринов се е справил прекрасно. Римите и шегите във всички песни са запазени, което подозирам, че е отнело много време и въображение. Резултатът обаче е добър. Друг плюс са препратките към над 40 световноизвестни мюзикъли, което пък показва вниманието и детайлността, с която Дейвид Левитан е работил.

"Здраво прегърни ме" е книга, на която бих се изкефил много повече преди 15-20 години, но дори сега мога да я определя като интересна и нетипична тийн творба. Много ми се ще точно младите читатели да я прочетат и да споделят дали за тях книгата е написана на език, който те разбират.