И сам "Марсианецът" е воин

Не знам дали съм ви разказвал за страха си от точните науки. Сещате се - онези науки, които в училище са изпъстрени с толкова много цифри и формули, че изглеждат измислени единствено за изтезание. Хиляди пъти съм негодувал как "от това няма никакъв смисъл", "никъде в живота няма да ти трябват", "човешкият мозък не е пригоден да извлича полза от тях" (да, и такива изказвания съм имал) и т.н. Е, колкото и голяма да е неохотата, с която трябва да го призная, не съм бил прав. Без тези науки нямаш никакъв шанс да видиш Марс. 

Да, точно така - мистериозната червена планета, която от много години сме обвинили в доставка на странно изглеждащи (зелени по възможност) човечета, лягащи и ставащи с мечтата да ни унищожат. Марк Уотни, нашият герой в "Марсианецът" на Анди Уеър, явно е бил умно дете и е залягал над учебниците. Това му е донесло две неща - изумителния шанс да бъде част от екипажа на космическата експедиция "Арес 3" и още по-изумителния шанс да се убеди от първа ръка, че въпросните човечета не съществуват.

Да, Марк Уотни е на Марс и е напълно сам. И това няма да бъде просто кратка ваканция.

"Марсианецът" за мен е велика книга и дори цялото ми, натрупано през годините, невежество не може да заличи това. Страхотна история, която е написана по толкова изключителен и достоверен начин, че звучи с тежеста на документална творба. На сто места се спирах и си мислех, че това не може да е просто авторова измислица. Че няма как Анди Уеър да описва с такива защеметяващи технически подробности поведението на един човек на Марс. Изумително е! Това огромно въображение ти действа по два начина. Изпълва те с безусловна възхита и посява в теб зрънце завист към един голям талант.

Книгата започва с ден 6 от мисията на Марс. Експедицията е протекла гладко, докато една пясъчна буря не налага нейното незабавно прекратяване. Астронавтите правят всичко възможно да се изнесат, преди да е прекалено късно, но въпреки усилията им, те губят Марк. Летяща отломка е пробила скафандъра му, жизнените му системи спират да отчитат, губят визуална и компютърна връзка с него. За да не загинат всички, търсейки трупа му, петимата астронавти отлитат.

Само че трупът не е труп. Марк оцелява по чудо и е изправен пред немислима задача - да оцелее почти две години с храна, вода и въздух за два месеца... Предполагам, че това ви звучи като ситуация, която може да предизвика единствено отчаяние и обеззверяване. Нищо подобно! Марк Уотни се хвърля с такъв оптимизъм да колонизира Марс и да обърне залозите в своя полза, че няма как да спреш да му симпатизираш до последния момент.

По-голямата част от "Марсианецът" е представена под формата на дневник на нашия оцелял. В останалите моменти ставаме свидетели на една неспирна борба на НАСА да измислят начин да си го приберат. Книгата е едновременно и драматична, и много забавна. Марк има страхотно чувство за хумор - не съм предполагал, че ще се хиля толкова много, четейки научна фантастика.

Признавам, че опитът ми с този жанр е толкова беден, че допускам това като причина да сипя суперлативи върху "Марсианецът". Струва ми се обаче, че дори и най-обективно да погледна, това е една стойностна книга. И да, вярно е, че възхвалява до болка експлоатирано в литературата социално явление - неугасващата човешка вяра, че за всеки живот си заслужава борба, независимо от цената. 

Може би това ни прави толкова ценни като присъствие на Земята. Доброта и състрадателност. Желанието от време на време да се откъснем от прагматизма си и да излезем от сферата на логиката. Да се върнем в онези далечни години, когато хората са живели задружно и са пазили гърба си с цената на всичко. Когато финансовите разходи са били все още неизвестно понятие, а единствената ценност е бил самият живот. Крехък, податлив на много трагедии и случайности, но в тези редки мигове - запазен въпреки шансовете и очакванията.