Sunday 1 November 2015

Тъжните "Седем добри години" на Етгар Керет



Бях свикнал да се впечатлявам от фантазията на Етгар Керет. С голямо удоволствие и захлас изчетох всичките му сборници, издадени в поредицата "Кратки разкази завинаги" на "Жанет 45" до този момент. Най-ценен за мен бе фактът, че се различава един от друг. Уж всеки е приютил цял куп шантави и забавни истории, но общият дух е различен. За това преди да подходя към "Седем добри години" традиционно се чудех с какво ще бъда изненадан. С искреността. Така се оказа.

Керет е зарязал небивалиците и е споделил с читателите събрани разкази (наречени в сборника дори "фейлетони"), обхващащи годините между раждането на сина му и смъртта на баща му. Седем години, в които общата нишка си стои, но мислите на героите са различни - променят се, стават по-предпазливи или просто по-тъжни. Звучат ведро или неочаквано тежко. 

Израелският писател е успял да погледне наглед битови ситуации от живота си под толкова необичаен ъгъл, че те за миг зазвучават на фона на приказна мелодия. Понякога оставаш с чувството, че четеш притча или нечия измислица. Тогава ти става приятно да видиш как всяка простичка случка може да бъде възприета като изключителен момент, заслужаващ да се говори за него.

Дори скучните и дълги самолетни пътувания, неизбежна част от живота на Етгар Керет, са получили необходимото внимание, за да се превърнат в романтични носталгични мигове. Вълшебен разказвач е.

Убеден съм, че е много трудно да се пише толкова лично с такава лекота. Това говори за голямо доверие и желанието на един човек да бъде споделен и разбран. Да предизвика размисли и съчувствие. Всъщност не толкова съчувствие, колкото топлота от читателя към един мъж и неговото семейство. Обикновени хора, опитващи да не живеят в прекален страх и стрес, а да ценят всеки миг, изживян с най-близките. Хора, обичащи живота - достатъчно, за да не бъдат алчни и да се радват на всичко, което имат.

Накрая ще вмъкна, че не всички разкази в сборника са тъжни. Дори напротив - "Физическо възпитание" е една от най-добрите комични истории, които съм чел напоследък. Прочетох я два пъти, единият дори на глас, за да разведря ядосан приятел. Е, не ми се получи особено, но това е още едно доказателство, че магията в повечето случаи е вплетена между редовете и когато бъде произнесена на глас, се губи в околните шумове край нас.

No comments:

Post a Comment