В Играта си плащаш, дори когато не играеш

Преди двайсетина години, когато книгите-игри бяха изключителен хит, имаше едно сравнително непопулярно книжле, което обаче на мен ми беше любимо. Казваше се "Шоу на смъртта". Сюжетът поставяше в центъра група затворници с доживотна присъда, които са пуснати в нещо като подземие. Идеята е, че един от тях ще получи свободата си, ако успее да се добере жив до финала. Можете да си представите колко безмилостна беше борбата. По-любопитното е, че всички кандидати бяха наблюдавани с камери през цялото време и ентусиазирани зрители залагаха на своите "любимци". 

Това беше първата асоциация, която изплува още в началото на "Играта". И си дадох сметка, че всъщност от много години не съм чел книга с подобна тематика. Добре де, изключвам "Игрите на глада", защото в трилогията на Сюзан Колинс арената на тези битки е ограничена до определено бойно поле. В хитовата поредица на Андерш де ла Моте мащабът е много по-впечатляващ и се разпростира в плашещи размери. И макар никой от играчите да не се изправя пряко срещу колегите, се оказва, че тази представа е само привидна. Но нека започна от начало.

Влак. Забравен мобилен телефон. Или умишлено оставен? Идеална мишена за умел, но мързелив млад мъж. Хенрик Петерсон, гордо носещ прозвището НР. Измамник на дребно, тарикат. Къде от скука, къде от замъглен от махмурлука ум, той свива телефона. Приема да участва в Игра (защо пък не?) и всичко отива по дяволите... Увлечен от внезапно залялата го слава, HP губи способността си да разсъждава трезво и се забърква в една впечатляващо организирана смъртоносна надпревара. Неволно или не, в историята ще се замеси и сестра му Ребека, която работи в полицията (охранително звено) и се опитва да се възстанови от травмите на миналото. 

Играта предлага възможност на очевидни аутсайдъри в живота да излязат на светло, извършвайки дребни, на вид безобидни престъпления, които граничат по-скоро с гаменството, отколкото с опасен рецидивизъм. Като награда те получават точки във виртуална класация, издигат се в ранглиста, а от там идват и по-сериозните задачи. Всичко това е гарнирано с нелошо заплащане, осигуряващо на участниците сравнително безгрижно ежедневие. Но с усложняването на мисиите, НР започва да осъзнава, че се е забъркал с много по-могъща организация, отколкото е предполагал в началото.

Стилът на автора е силно характерен, изпъстрен с улични жаргони, както и с безбройни английски изрази и думи, оставени без превод. Те едва ли ще затруднят читателите с дори минимални познания по езика, но за сметка на това си мисля, че неанглоговорящите няма да се чувстват особено комфортно в тази езикова среда. На места опитах да чета изреченията, без да си превеждам чуждите думи. Експериментът ми показа, че в много случаи този авторов ход служи основно за привнасянето на допълнителен живот и темпо в сюжета. На други обаче, английските вметки са важни и без техния превод ефектът ще е обратният - четящият ще се нуждае от време, за да разбере написаното, а това ще накъса ритъма на четенето.

И докато съм на тема превод, държа да изтъкна като голям плюс огромното количество бележки под линия. Те са необходими, за да бъдат разбрани чисто шведските препратки и са от огромна помощ за постигането на една много убедителна сюжетна атмосфера за читателя. Общият брой на тези бележки със сигурност е над сто и това е допълнителен труд, за който определено трябва да сме благодарни на преводача Любомир Гиздов. 

Хареса ми успоредното водене на разказа през погледите и на HP, и на сестра му. Тази взаимосвързаност беше застъпена, струва ми се, дори в съдържанието на книгата. Всички глави в "Играта" носят английски заглавия. И макар да изглежда, че са адресирани към делата на Хенрик, се загледах по-внимателно и със задоволство открих макар и индиректна връзка с ежедневието на Ребека. Още един детайл, говорещ за добре свършената работа от страна на автора.

Андерш де ла Моте е написал страхотен трилър, който неизбежно напомня за прекрасната трилогия на Стиг Ларшон "Милениум". Трябва обаче да отбележа, че за мен книгите за Лисбет Саландер и Микаел Блукмвист са далеч по изпипани в психологическо отношения. Образите на героите са много по-подробни, живи и задълбочено развити. Още малко повече дълбочина и детайлност в тази посока ми липсваше, за да се превърне "Играта" в безупречен любимец за мен. Заявката обаче е силна - скоростта на действието е шеметно и изпълнено с множество обрати. Някои от тях успях да предвидя, но други ме изненадаха и приковаха интереса ми до самия край. Самият факт, че погълнах почти 400-те страници само за един ден, е показателен за високото ниво на тази книга. И особено с оглед на събитията в последните десетина страници, нямам търпение да разгърна втората част, която изглежда, че ще се появи на пазара съвсем скоро. 

Добро попадение на екипа на Сиела, което има потенциал да се превърне в голям хит и заслужава да се случи точно това.