Още по-навътре. Сред гората. До рекичката. В живописната къщичка. С големия навес, зареден до горе с дърва.
- Стига да не те мързи. Горе кат духат по-силни ветрове, събарят клони. Кат изляза да разхождам кучето, взимам една верижка имам. Връзвам два-три клона и ти кат вървиш, те след теб. За две години дърва имам.
Кучето. Голям чешит.
- Кога влизат хората, не лае, всеки пуска. Ама не пуща никой да си ходи. Тогава лае. Какво да го правиш. Е, гледай, пет пръста, пък всеки различен, а са на една ръка....
Македонска жилка в стопанина.
- Нали знаеш защо кучето като види македонец, си сяда на дупето? Защото македонците навсякъде се пъхат и го е страх и то да не изпати...
...Попитали кучето защо опашката му е отзад. И то отговорило:
- Какво ли ми е наред, че и опашката ми да е отпред....
7-8. август 2010
No comments:
Post a Comment